Моето момче
Рисувах те с години върху стената на живота.
И без умора ти се възхищавах,
защото ти бе моето небе.
Със тънка четка, багри взела от душата,
извайвах те със обич
и бе щастливо моето сърце.
Челото ведро приютило сутрешната ми целувка,
събуждаше заспалото във теб дете.
Под строгите ти мъжки вежди се усмихваха очите,
за да се любуват на слънчева пътека през нашето море.
А устните изписани шептяха "Обичам те!"
И рой звезди танцуваха
със пърхащи край нас ангелски криле.
Тогава знаех, че със всичко ще справим,
защото ме прегръщаха
твоите силни рамене.
И днес не спирам да рисувам.
И помня всяка дума, всеки жест.
Допълвам с обич всяка твоя мисъл,
макар да си далече,
и ще те пазя до деня, във който ще прегърна
моето единствено момче.
© Таня Кирилова All rights reserved.
