Рисувах те с години върху стената на живота.
И без умора ти се възхищавах,
защото ти бе моето небе.
Със тънка четка, багри взела от душата,
извайвах те със обич
и бе щастливо моето сърце.
Челото ведро приютило сутрешната ми целувка,
събуждаше заспалото във теб дете.
Под строгите ти мъжки вежди се усмихваха очите,
за да се любуват на слънчева пътека през нашето море.
А устните изписани шептяха "Обичам те!"
И рой звезди танцуваха ...