Една мечта, превърнала се в дума,
един безкрай побрал се във сърце,
знай, чара ти дори с жена красива,
повярвай ми: Не бих сменил, Море!
И в смут избирам теб наместо нея?
Защо ли? Подозирам всъщност тя,
ще скрива прелестта си като мида,
дордето с теб бих имал вечността!
Сега те питам стари ми приятелю,
Сирени нощем чуваш ли как пеят?
А всред горещи пориви на вятъра,
речи ми още: Срещал ли си фея... ...