17.02.2010 г., 11:08 ч.  

Моето море 

  Поезия » Друга
5.0 (15)
3051 0 35
Една мечта, превърнала се в дума,
един безкрай побрал се във сърце,
знай, чара ти дори с жена красива,
повярвай ми: Не бих сменил, Море!
И в смут избирам теб наместо нея?
Защо ли? Подозирам всъщност тя,
ще скрива прелестта си като мида,
дордето с теб бих имал вечността!
Сега те питам стари ми приятелю,
Сирени нощем чуваш ли как пеят?
А всред горещи пориви на вятъра,
речи ми още: Срещал ли си фея... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Предложения
  • "Продава се!" "Продава се!" "Продава се!" Крещят табелите пред сгърчените къщи. Нахалните лозници на...
  • Със лятото замина надалече... Сърцето си след тебе аз заключих. Не се оказа любовта ни вечна, на дум...
  • Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...

Още произведения »