Моето море
Една мечта, превърнала се в дума,
един безкрай побрал се във сърце,
знай, чара ти дори с жена красива,
повярвай ми: Не бих сменил, Море!
И в смут избирам теб наместо нея?
Защо ли? Подозирам всъщност тя,
ще скрива прелестта си като мида,
дордето с теб бих имал вечността!
Сега те питам стари ми приятелю,
Сирени нощем чуваш ли как пеят?
А всред горещи пориви на вятъра,
речи ми още: Срещал ли си фея...
Гориш ли после в бурната си ярост,
вълна за миг, що хвърля към брега
и в сила - от Животецът ни сбрани,
с прибо̀я режеш ли и болка и тъга?
Посрещаш ме и нежно и смирено,
разстлало - хоризонта ми в килим,
а Слънце щом е в твойто огледало,
Луната в смут немее! Как да спи...
Май. С рибките жадувам да играя,
в най - синьо да откривам чудеса,
до рачето да плувам без да знае,
Русалките да срещам. С любовта.
И за да имам всичките богатства,
във щедрост онзи горе що е дал!
И нявга се родя... На друго място.
Навярно вече теб ще съм избрал?
© Ангел Колев All rights reserved.
