14 abr 2010, 20:46

Моето мълчание

  Poesía
681 0 4

                                                                                                                           На ......  :)

 

 

                                                   Моето мълчание

                                                   е  наситено

                                                   и не е обикновено мълчание.

                                                   Поне в някои моменти

                                                   не искам да го променям  в думи,

                                                   защото те, добри или не толкова,

                                                   ще са между мен и теб,

                                                   а аз не бих желал

                                                   думите де се вместват

                                                   и да разделят

                                                   трезвото ни  и разбиращо общуване,

                                                   особено когато

                                                   то е  възможно или действително

                                                   страдащо,  но и удоволетворено

                                                   и  когато мислено – скрито или не,

                                                   те галя по косите

                                                   и,  макар и не без  моя тъга,

                                                   очите ти ме радват -

                                                   и без в тях да се взирам,

                                                   дори и ако знам,

                                                   че ще ме изоставиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...