14 abr 2010, 20:46

Моето мълчание

  Poesía
679 0 4

                                                                                                                           На ......  :)

 

 

                                                   Моето мълчание

                                                   е  наситено

                                                   и не е обикновено мълчание.

                                                   Поне в някои моменти

                                                   не искам да го променям  в думи,

                                                   защото те, добри или не толкова,

                                                   ще са между мен и теб,

                                                   а аз не бих желал

                                                   думите де се вместват

                                                   и да разделят

                                                   трезвото ни  и разбиращо общуване,

                                                   особено когато

                                                   то е  възможно или действително

                                                   страдащо,  но и удоволетворено

                                                   и  когато мислено – скрито или не,

                                                   те галя по косите

                                                   и,  макар и не без  моя тъга,

                                                   очите ти ме радват -

                                                   и без в тях да се взирам,

                                                   дори и ако знам,

                                                   че ще ме изоставиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...