14 апр. 2010 г., 20:46

Моето мълчание

680 0 4

                                                                                                                           На ......  :)

 

 

                                                   Моето мълчание

                                                   е  наситено

                                                   и не е обикновено мълчание.

                                                   Поне в някои моменти

                                                   не искам да го променям  в думи,

                                                   защото те, добри или не толкова,

                                                   ще са между мен и теб,

                                                   а аз не бих желал

                                                   думите де се вместват

                                                   и да разделят

                                                   трезвото ни  и разбиращо общуване,

                                                   особено когато

                                                   то е  възможно или действително

                                                   страдащо,  но и удоволетворено

                                                   и  когато мислено – скрито или не,

                                                   те галя по косите

                                                   и,  макар и не без  моя тъга,

                                                   очите ти ме радват -

                                                   и без в тях да се взирам,

                                                   дори и ако знам,

                                                   че ще ме изоставиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фабер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...