Apr 14, 2010, 8:46 PM

Моето мълчание

  Poetry
677 0 4

                                                                                                                           На ......  :)

 

 

                                                   Моето мълчание

                                                   е  наситено

                                                   и не е обикновено мълчание.

                                                   Поне в някои моменти

                                                   не искам да го променям  в думи,

                                                   защото те, добри или не толкова,

                                                   ще са между мен и теб,

                                                   а аз не бих желал

                                                   думите де се вместват

                                                   и да разделят

                                                   трезвото ни  и разбиращо общуване,

                                                   особено когато

                                                   то е  възможно или действително

                                                   страдащо,  но и удоволетворено

                                                   и  когато мислено – скрито или не,

                                                   те галя по косите

                                                   и,  макар и не без  моя тъга,

                                                   очите ти ме радват -

                                                   и без в тях да се взирам,

                                                   дори и ако знам,

                                                   че ще ме изоставиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фабер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...