23 feb 2014, 0:05

Моето писмо

  Poesía » Otra
1.8K 0 8

 

                                                                                         "...това е моето писмо до света,

                                                                                                                        който никога не ми отговори."

                                                                                                                                                                      Е. Дикинсън

                                                                                                                              

                                                                                                                                                   

 

Появих се като

всеки стрък живот

и израствах кротко

докато сънувах

докато вън децата

прекатурваха света

преобръщаха го толкоз пъти

колкото звезди

съм виждал на небето

отново и отново

докато свикна

с този грохот

затворен вътре в мен

грохот като нечий глас

непознат и топъл

като прегръдка на приятел

на свечеряване

когато всичко ни прощават.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжамбман Анапестов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...