23 feb 2014, 0:05

Моето писмо

  Poesía » Otra
1.8K 0 8

 

                                                                                         "...това е моето писмо до света,

                                                                                                                        който никога не ми отговори."

                                                                                                                                                                      Е. Дикинсън

                                                                                                                              

                                                                                                                                                   

 

Появих се като

всеки стрък живот

и израствах кротко

докато сънувах

докато вън децата

прекатурваха света

преобръщаха го толкоз пъти

колкото звезди

съм виждал на небето

отново и отново

докато свикна

с този грохот

затворен вътре в мен

грохот като нечий глас

непознат и топъл

като прегръдка на приятел

на свечеряване

когато всичко ни прощават.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжамбман Анапестов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...