23 февр. 2014 г., 00:05

Моето писмо

1.8K 0 8

 

                                                                                         "...това е моето писмо до света,

                                                                                                                        който никога не ми отговори."

                                                                                                                                                                      Е. Дикинсън

                                                                                                                              

                                                                                                                                                   

 

Появих се като

всеки стрък живот

и израствах кротко

докато сънувах

докато вън децата

прекатурваха света

преобръщаха го толкоз пъти

колкото звезди

съм виждал на небето

отново и отново

докато свикна

с този грохот

затворен вътре в мен

грохот като нечий глас

непознат и топъл

като прегръдка на приятел

на свечеряване

когато всичко ни прощават.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжамбман Анапестов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....