"...това е моето писмо до света,
който никога не ми отговори."
Е. Дикинсън
Появих се като
всеки стрък живот
и израствах кротко
докато сънувах
докато вън децата
прекатурваха света
преобръщаха го толкоз пъти
колкото звезди
съм виждал на небето
отново и отново
докато свикна
с този грохот
затворен вътре в мен
грохот като нечий глас
непознат и топъл
като прегръдка на приятел
на свечеряване
когато всичко ни прощават.
© Анжамбман Анапестов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
