"...това е моето писмо до света,
който никога не ми отговори."
Е. Дикинсън
Появих се като
всеки стрък живот
и израствах кротко
докато сънувах
докато вън децата
прекатурваха света
преобръщаха го толкоз пъти
колкото звезди
съм виждал на небето
отново и отново
докато свикна
с този грохот
затворен вътре в мен
грохот като нечий глас
непознат и топъл
като прегръдка на приятел
на свечеряване
когато всичко ни прощават.
© Анжамбман Анапестов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
