23.02.2014 г., 0:05

Моето писмо

1.8K 0 8

 

                                                                                         "...това е моето писмо до света,

                                                                                                                        който никога не ми отговори."

                                                                                                                                                                      Е. Дикинсън

                                                                                                                              

                                                                                                                                                   

 

Появих се като

всеки стрък живот

и израствах кротко

докато сънувах

докато вън децата

прекатурваха света

преобръщаха го толкоз пъти

колкото звезди

съм виждал на небето

отново и отново

докато свикна

с този грохот

затворен вътре в мен

грохот като нечий глас

непознат и топъл

като прегръдка на приятел

на свечеряване

когато всичко ни прощават.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжамбман Анапестов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...