"...това е моето писмо до света,
който никога не ми отговори."
Е. Дикинсън
Появих се като
всеки стрък живот
и израствах кротко
докато сънувах
докато вън децата
прекатурваха света
преобръщаха го толкоз пъти
колкото звезди
съм виждал на небето
отново и отново
докато свикна
с този грохот
затворен вътре в мен
грохот като нечий глас
непознат и топъл
като прегръдка на приятел
на свечеряване
когато всичко ни прощават.
© Анжамбман Анапестов Всички права запазени