21 jun 2009, 22:14

Моето признание

979 0 7

За една усмивка, на мене посветена,
аз красиви думи бих редил,
за твоята любов, на мене подарена,
най-нежния стих бих ти посветил!

За две очи, копнеещи сега за мен,
океан от тъмнина бих сам преплувал,
за твоята прегръдка в утрешния ден
като скитник аз бих зимувал!

За твойте думи, тихо неизказани,
аз всичко бих ти обяснил
и мойте тайни, никога на никого неказани,
аз бих ти споделил.

       о3.VI.2009 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Кузев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мило,много искренно...
  • Както винаги съм малко пристрастна към Вил,но и съвсем честно ще си кажа, че това излияние е много нежно и ми харесва,а и всеки един велик поет е имал своите идоли от които е взаимствал идеи и вдъхновение.
  • То било вдъхновение, то чудо...!
  • "За две ръце протегнати насреща,
    земята бих до края извървял.
    За две очи, като звезди горещи,
    за цялата си топлина бих дал.

    За две слова, от мене вдъхновени,
    най-хубавите думи бих редил.
    За две сълзи, изплакани за мене,
    аз всички океани бих изпил.

    Как малко исках аз - по зрънце само,
    по капка от далечен, чакан дъжд.
    А ти дойде наистина голяма
    и всичко ми донесе изведнъж.

    Донесе ми от ветрове заръка,
    пожари звездни, за да не тъжа,
    от мъка - песен, а от песен - мъка
    и аз не зная как ще издържа."

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...