21 июн. 2009 г., 22:14

Моето признание

974 0 7

За една усмивка, на мене посветена,
аз красиви думи бих редил,
за твоята любов, на мене подарена,
най-нежния стих бих ти посветил!

За две очи, копнеещи сега за мен,
океан от тъмнина бих сам преплувал,
за твоята прегръдка в утрешния ден
като скитник аз бих зимувал!

За твойте думи, тихо неизказани,
аз всичко бих ти обяснил
и мойте тайни, никога на никого неказани,
аз бих ти споделил.

       о3.VI.2009 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мило,много искренно...
  • Както винаги съм малко пристрастна към Вил,но и съвсем честно ще си кажа, че това излияние е много нежно и ми харесва,а и всеки един велик поет е имал своите идоли от които е взаимствал идеи и вдъхновение.
  • То било вдъхновение, то чудо...!
  • "За две ръце протегнати насреща,
    земята бих до края извървял.
    За две очи, като звезди горещи,
    за цялата си топлина бих дал.

    За две слова, от мене вдъхновени,
    най-хубавите думи бих редил.
    За две сълзи, изплакани за мене,
    аз всички океани бих изпил.

    Как малко исках аз - по зрънце само,
    по капка от далечен, чакан дъжд.
    А ти дойде наистина голяма
    и всичко ми донесе изведнъж.

    Донесе ми от ветрове заръка,
    пожари звездни, за да не тъжа,
    от мъка - песен, а от песен - мъка
    и аз не зная как ще издържа."

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...