Jun 21, 2009, 10:14 PM

Моето признание

  Poetry » Love
976 0 7

За една усмивка, на мене посветена,
аз красиви думи бих редил,
за твоята любов, на мене подарена,
най-нежния стих бих ти посветил!

За две очи, копнеещи сега за мен,
океан от тъмнина бих сам преплувал,
за твоята прегръдка в утрешния ден
като скитник аз бих зимувал!

За твойте думи, тихо неизказани,
аз всичко бих ти обяснил
и мойте тайни, никога на никого неказани,
аз бих ти споделил.

       о3.VI.2009 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мило,много искренно...
  • Както винаги съм малко пристрастна към Вил,но и съвсем честно ще си кажа, че това излияние е много нежно и ми харесва,а и всеки един велик поет е имал своите идоли от които е взаимствал идеи и вдъхновение.
  • То било вдъхновение, то чудо...!
  • "За две ръце протегнати насреща,
    земята бих до края извървял.
    За две очи, като звезди горещи,
    за цялата си топлина бих дал.

    За две слова, от мене вдъхновени,
    най-хубавите думи бих редил.
    За две сълзи, изплакани за мене,
    аз всички океани бих изпил.

    Как малко исках аз - по зрънце само,
    по капка от далечен, чакан дъжд.
    А ти дойде наистина голяма
    и всичко ми донесе изведнъж.

    Донесе ми от ветрове заръка,
    пожари звездни, за да не тъжа,
    от мъка - песен, а от песен - мъка
    и аз не зная как ще издържа."

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...