2 oct 2015, 23:44

Моето село

  Poesía » Otra
617 0 2

Като в моминска пазва ляга

между билата си Видрар          

и всеки път сърце ме стяга

пред среща с моя Буридал.

 

При него аз ще съм на гости –

роднините ми тук не са,

преминали на хляб и пости

под вече други небеса.

 

На камък седнал край реката,

бъбривият ромóлещ глас

разказва приказка позната

на моя позаспал Пегас.

 

И на крилете му понесен,

на белия измачкан лист,     

изливам болката си в песен,

добър, освободен и чист.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И на крилете му понесен,

    на белия измачкан лист,

    изливам болката си в песен,

    добър, освободен и чист."

    Няма нищо по-мило от родния дом и родната къща.
    Потомства живели са там. И дори вече и да са си отишли от "земния рай", те са може би на друго по-добро място.
    С болка и мъка отиваме там и спомени ни връхлитат за времето, когато
    тук е кипял живот. И ни е хубаво и мъчно, но няма как да върнем миналото и да започнем всичко отначало, за да кажем нужните думи на родители, братя, сестри... И да направим неща, които е трябвало да се случат!!!

    Отново чудесен и невероятен стих е излязъл от перото ти, rudin!!!
    Остани си такъв неподправен, неподвластен и реален!!!
  • Красива е твоята песен,
    изпята макар през сълзи
    на бели крила си понесен
    към детството, пълно с мечти.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...