Моето село

Поэзия » Другая

618 0 2

Като в моминска пазва ляга

между билата си Видрар

и всеки път сърце ме стяга

пред среща с моя Буридал.

При него аз ще съм на гости –

роднините ми тук не са,

преминали на хляб и пости

под вече други небеса.

На камък седнал край реката,

бъбривият ромóлещ глас

разказва приказка позната

на моя позаспал Пегас.

И на крилете му понесен,

на белия измачкан лист,

изливам болката си в песен,

добър, освободен и чист.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

cvqt (Цеца Тодорова)

"И на крилете му понесен,

на белия измачкан лист,

изливам болката си в песен,

добър, освободен и чист."

Няма нищо по-мило от родния дом и родната къща.
Потомства живели са там. И дори вече и да са си отишли от "земния рай", те са може би на друго по-добро място.
С болка и мъка отиваме там и спомени ни връхлитат за времето, когато
тук е кипял живот. И ни е хубаво и мъчно, но няма как да върнем миналото и да започнем всичко отначало, за да кажем нужните думи на родители, братя, сестри... И да направим неща, които е трябвало да се случат!!!

Отново чудесен и невероятен стих е излязъл от перото ти, rudin!!!
Остани си такъв неподправен, неподвластен и реален!!!

2015-10-03T07:00:57+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Красива е твоята песен,
изпята макар през сълзи
на бели крила си понесен
към детството, пълно с мечти.

2015-10-03T00:32:02+03:00