Oct 2, 2015, 11:44 PM
Моето село
Като в моминска пазва ляга
между билата си Видрар
и всеки път сърце ме стяга
пред среща с моя Буридал.
При него аз ще съм на гости –
роднините ми тук не са,
преминали на хляб и пости
под вече други небеса.
На камък седнал край реката,
бъбривият ромóлещ глас
разказва приказка позната
на моя позаспал Пегас.
И на крилете му понесен,
на белия измачкан лист,
изливам болката си в песен,
добър, освободен и чист.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красива е твоята песен,
изпята макар през сълзи
на бели крила си понесен
към детството, пълно с мечти.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
на белия измачкан лист,
изливам болката си в песен,
добър, освободен и чист."
Няма нищо по-мило от родния дом и родната къща.
Потомства живели са там. И дори вече и да са си отишли от "земния рай", те са може би на друго по-добро място.
С болка и мъка отиваме там и спомени ни връхлитат за времето, когато
тук е кипял живот. И ни е хубаво и мъчно, но няма как да върнем миналото и да започнем всичко отначало, за да кажем нужните думи на родители, братя, сестри... И да направим неща, които е трябвало да се случат!!!
Отново чудесен и невероятен стих е излязъл от перото ти, rudin!!!
Остани си такъв неподправен, неподвластен и реален!!!