Oct 2, 2015, 11:44 PM

Моето село

  Poetry » Other
619 0 2

Като в моминска пазва ляга

между билата си Видрар          

и всеки път сърце ме стяга

пред среща с моя Буридал.

 

При него аз ще съм на гости –

роднините ми тук не са,

преминали на хляб и пости

под вече други небеса.

 

На камък седнал край реката,

бъбривият ромóлещ глас

разказва приказка позната

на моя позаспал Пегас.

 

И на крилете му понесен,

на белия измачкан лист,     

изливам болката си в песен,

добър, освободен и чист.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И на крилете му понесен,

    на белия измачкан лист,

    изливам болката си в песен,

    добър, освободен и чист."

    Няма нищо по-мило от родния дом и родната къща.
    Потомства живели са там. И дори вече и да са си отишли от "земния рай", те са може би на друго по-добро място.
    С болка и мъка отиваме там и спомени ни връхлитат за времето, когато
    тук е кипял живот. И ни е хубаво и мъчно, но няма как да върнем миналото и да започнем всичко отначало, за да кажем нужните думи на родители, братя, сестри... И да направим неща, които е трябвало да се случат!!!

    Отново чудесен и невероятен стих е излязъл от перото ти, rudin!!!
    Остани си такъв неподправен, неподвластен и реален!!!
  • Красива е твоята песен,
    изпята макар през сълзи
    на бели крила си понесен
    към детството, пълно с мечти.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...