2.10.2015 г., 23:44 ч.
Моето село
Като в моминска пазва ляга
между билата си Видрар
и всеки път сърце ме стяга
пред среща с моя Буридал.
При него аз ще съм на гости –
роднините ми тук не са,
преминали на хляб и пости
под вече други небеса.
На камък седнал край реката,
бъбривият ромóлещ глас
разказва приказка позната
на моя позаспал Пегас.
И на крилете му понесен,
на белия измачкан лист,
изливам болката си в песен,
добър, освободен и чист.
© Иван Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красива е твоята песен,
изпята макар през сълзи
на бели крила си понесен
към детството, пълно с мечти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
на белия измачкан лист,
изливам болката си в песен,
добър, освободен и чист."
Няма нищо по-мило от родния дом и родната къща.
Потомства живели са там. И дори вече и да са си отишли от "земния рай", те са може би на друго по-добро място.
С болка и мъка отиваме там и спомени ни връхлитат за времето, когато
тук е кипял живот. И ни е хубаво и мъчно, но няма как да върнем миналото и да започнем всичко отначало, за да кажем нужните думи на родители, братя, сестри... И да направим неща, които е трябвало да се случат!!!
Отново чудесен и невероятен стих е излязъл от перото ти, rudin!!!
Остани си такъв неподправен, неподвластен и реален!!!