2.10.2015 г., 23:44

Моето село

616 0 2

Като в моминска пазва ляга

между билата си Видрар          

и всеки път сърце ме стяга

пред среща с моя Буридал.

 

При него аз ще съм на гости –

роднините ми тук не са,

преминали на хляб и пости

под вече други небеса.

 

На камък седнал край реката,

бъбривият ромóлещ глас

разказва приказка позната

на моя позаспал Пегас.

 

И на крилете му понесен,

на белия измачкан лист,     

изливам болката си в песен,

добър, освободен и чист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И на крилете му понесен,

    на белия измачкан лист,

    изливам болката си в песен,

    добър, освободен и чист."

    Няма нищо по-мило от родния дом и родната къща.
    Потомства живели са там. И дори вече и да са си отишли от "земния рай", те са може би на друго по-добро място.
    С болка и мъка отиваме там и спомени ни връхлитат за времето, когато
    тук е кипял живот. И ни е хубаво и мъчно, но няма как да върнем миналото и да започнем всичко отначало, за да кажем нужните думи на родители, братя, сестри... И да направим неща, които е трябвало да се случат!!!

    Отново чудесен и невероятен стих е излязъл от перото ти, rudin!!!
    Остани си такъв неподправен, неподвластен и реален!!!
  • Красива е твоята песен,
    изпята макар през сълзи
    на бели крила си понесен
    към детството, пълно с мечти.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...