Когато бях малко момиче,
с косите си сплитах надежда,
усмивка на бяло кокиче
в очите ми все се оглежда.
А слънцето нежно все галеше,
разливаше мед със лъчите.
Щурче с цигулка се хвалеше
и с песен ме носи из дните.
В плитка събрала цветята
вървях все напред и не спирах,
по детски летях по земята,
и образи свои гравирах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse