Моето щурче
Когато бях малко момиче,
с косите си сплитах надежда,
усмивка на бяло кокиче
в очите ми все се оглежда.
А слънцето нежно все галеше,
разливаше мед със лъчите.
Щурче с цигулка се хвалеше
и с песен ме носи из дните.
В плитка събрала цветята
вървях все напред и не спирах,
по детски летях по земята,
и образи свои гравирах.
Но песента за кратко притихна -
през зимата няма щурци.
Сега се дочува, пак ме усмихна.
Строя от надежди дворци.
Дано бъде с мен винаги в дните -
с весела песен, с цигулка в ръка,
в косите да пее, дори и в мъглите!
В ръцете ще нося свежи цветя.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
