1 jun 2007, 17:54

Моето слънце 

  Poesía
955 0 5

  Огромно оранжево слънце
  и хоризонт, изпълнен със теб.
  Смаяна и покорена,
  плахо пристъпвам напред.

  Страх препъва нозете ми,
  да не би залезът вече
  да закрие лицето ти -
  аз толкова още далече!

  Благословена, щастлива
  махам с ръка.
  Слънчице мое, недей си отива,
  тъжно е без твойта светлина.

  Богата със много надежда,
  вече тичам напред
  към огромното оранжево слънце,
  към хоризонта, изпълнен със теб!

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??