1.06.2007 г., 17:54

Моето слънце

1.1K 0 5

  Огромно оранжево слънце
  и хоризонт, изпълнен със теб.
  Смаяна и покорена,
  плахо пристъпвам напред.

  Страх препъва нозете ми,
  да не би залезът вече
  да закрие лицето ти -
  аз толкова още далече!

  Благословена, щастлива
  махам с ръка.
  Слънчице мое, недей си отива,
  тъжно е без твойта светлина.

  Богата със много надежда,
  вече тичам напред
  към огромното оранжево слънце,
  към хоризонта, изпълнен със теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...