Jun 1, 2007, 5:54 PM

Моето слънце

  Poetry
1.1K 0 5

  Огромно оранжево слънце
  и хоризонт, изпълнен със теб.
  Смаяна и покорена,
  плахо пристъпвам напред.

  Страх препъва нозете ми,
  да не би залезът вече
  да закрие лицето ти -
  аз толкова още далече!

  Благословена, щастлива
  махам с ръка.
  Слънчице мое, недей си отива,
  тъжно е без твойта светлина.

  Богата със много надежда,
  вече тичам напред
  към огромното оранжево слънце,
  към хоризонта, изпълнен със теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...