1 июн. 2007 г., 17:54

Моето слънце

1.1K 0 5

  Огромно оранжево слънце
  и хоризонт, изпълнен със теб.
  Смаяна и покорена,
  плахо пристъпвам напред.

  Страх препъва нозете ми,
  да не би залезът вече
  да закрие лицето ти -
  аз толкова още далече!

  Благословена, щастлива
  махам с ръка.
  Слънчице мое, недей си отива,
  тъжно е без твойта светлина.

  Богата със много надежда,
  вече тичам напред
  към огромното оранжево слънце,
  към хоризонта, изпълнен със теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...