23 abr 2011, 22:22

Моето слънчице

1.6K 0 2

Живял е нявга мъничък герой,

Велико се наричал той -

самичък бил, със мъничко сърце,

русичък и с детско личице.

 

Растял Велико малък хулиган,

катерел се и падал,

ритал топка с плам.

Жулел колена, трошил стъкла,

с фунийки стрелял,

глътнал чак тръба...

 

Копнеел той за свобода,

пари и мацки, за добра храна,

не бил ловец или рибар,

но на купоните бил цар.

 

Обходил много кръчми, механи,

барове и клубове,

трошил пари

с приятели добри.

 

И вкъщи кротко не седял -

с компанията шумна пил и ял -

и след кюфтета и мезета

среднощно къпали се мацки и момчета.

 

Почти без сън, със раница в ръка

отивал той на работа сега,

със четки и мечета той творил,

с кореселина се измивал,  да не се върти.

 

Но нещо не било като преди,

струпали се грижи и беди,

стихнали купоните

и срещите с приятели добри.

 

Избягал наш Велико в гъстите гори

далече - чак в Разлог отворил магазин

за лакове, бои и мебели добри.

 

Обаче - кризата му с криза

сложила край на круиза

и след размисли и тежки дни,

край на магазинчето, уви!

 

И така Велико почнал нови дни,

със новата приятелка

и със съветите

на книгите добри.

 

Намерил ново русло на живот,

научил се от соло да свири в дует

и така и леко, и повече трудно

занизали се дните напред.

 

И  малкото му детско сърчице

забило като в истинско момче.

И четейки  тези редове,

искам от мен да разбере,

 

че е мойто слънчице -

че топли дните ми

и радва очите ми,

и не само в този ден

е обичан от мен!

 

А сега аз му казвам

"ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН"

с много целувки от мен!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...