23 апр. 2011 г., 22:22

Моето слънчице

1.6K 0 2

Живял е нявга мъничък герой,

Велико се наричал той -

самичък бил, със мъничко сърце,

русичък и с детско личице.

 

Растял Велико малък хулиган,

катерел се и падал,

ритал топка с плам.

Жулел колена, трошил стъкла,

с фунийки стрелял,

глътнал чак тръба...

 

Копнеел той за свобода,

пари и мацки, за добра храна,

не бил ловец или рибар,

но на купоните бил цар.

 

Обходил много кръчми, механи,

барове и клубове,

трошил пари

с приятели добри.

 

И вкъщи кротко не седял -

с компанията шумна пил и ял -

и след кюфтета и мезета

среднощно къпали се мацки и момчета.

 

Почти без сън, със раница в ръка

отивал той на работа сега,

със четки и мечета той творил,

с кореселина се измивал,  да не се върти.

 

Но нещо не било като преди,

струпали се грижи и беди,

стихнали купоните

и срещите с приятели добри.

 

Избягал наш Велико в гъстите гори

далече - чак в Разлог отворил магазин

за лакове, бои и мебели добри.

 

Обаче - кризата му с криза

сложила край на круиза

и след размисли и тежки дни,

край на магазинчето, уви!

 

И така Велико почнал нови дни,

със новата приятелка

и със съветите

на книгите добри.

 

Намерил ново русло на живот,

научил се от соло да свири в дует

и така и леко, и повече трудно

занизали се дните напред.

 

И  малкото му детско сърчице

забило като в истинско момче.

И четейки  тези редове,

искам от мен да разбере,

 

че е мойто слънчице -

че топли дните ми

и радва очите ми,

и не само в този ден

е обичан от мен!

 

А сега аз му казвам

"ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН"

с много целувки от мен!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...