23.04.2011 г., 22:22

Моето слънчице

1.6K 0 2

Живял е нявга мъничък герой,

Велико се наричал той -

самичък бил, със мъничко сърце,

русичък и с детско личице.

 

Растял Велико малък хулиган,

катерел се и падал,

ритал топка с плам.

Жулел колена, трошил стъкла,

с фунийки стрелял,

глътнал чак тръба...

 

Копнеел той за свобода,

пари и мацки, за добра храна,

не бил ловец или рибар,

но на купоните бил цар.

 

Обходил много кръчми, механи,

барове и клубове,

трошил пари

с приятели добри.

 

И вкъщи кротко не седял -

с компанията шумна пил и ял -

и след кюфтета и мезета

среднощно къпали се мацки и момчета.

 

Почти без сън, със раница в ръка

отивал той на работа сега,

със четки и мечета той творил,

с кореселина се измивал,  да не се върти.

 

Но нещо не било като преди,

струпали се грижи и беди,

стихнали купоните

и срещите с приятели добри.

 

Избягал наш Велико в гъстите гори

далече - чак в Разлог отворил магазин

за лакове, бои и мебели добри.

 

Обаче - кризата му с криза

сложила край на круиза

и след размисли и тежки дни,

край на магазинчето, уви!

 

И така Велико почнал нови дни,

със новата приятелка

и със съветите

на книгите добри.

 

Намерил ново русло на живот,

научил се от соло да свири в дует

и така и леко, и повече трудно

занизали се дните напред.

 

И  малкото му детско сърчице

забило като в истинско момче.

И четейки  тези редове,

искам от мен да разбере,

 

че е мойто слънчице -

че топли дните ми

и радва очите ми,

и не само в този ден

е обичан от мен!

 

А сега аз му казвам

"ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН"

с много целувки от мен!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...