Живял е нявга мъничък герой,
Велико се наричал той -
самичък бил, със мъничко сърце,
русичък и с детско личице.
Растял Велико малък хулиган,
катерел се и падал,
ритал топка с плам.
Жулел колена, трошил стъкла,
с фунийки стрелял,
глътнал чак тръба...
Копнеел той за свобода,
пари и мацки, за добра храна,
не бил ловец или рибар,
но на купоните бил цар.
Обходил много кръчми, механи,
барове и клубове,
трошил пари
с приятели добри.
И вкъщи кротко не седял -
с компанията шумна пил и ял -
и след кюфтета и мезета
среднощно къпали се мацки и момчета.
Почти без сън, със раница в ръка
отивал той на работа сега,
със четки и мечета той творил,
с кореселина се измивал, да не се върти.
Но нещо не било като преди,
струпали се грижи и беди,
стихнали купоните
и срещите с приятели добри.
Избягал наш Велико в гъстите гори
далече - чак в Разлог отворил магазин
за лакове, бои и мебели добри.
Обаче - кризата му с криза
сложила край на круиза
и след размисли и тежки дни,
край на магазинчето, уви!
И така Велико почнал нови дни,
със новата приятелка
и със съветите
на книгите добри.
Намерил ново русло на живот,
научил се от соло да свири в дует
и така и леко, и повече трудно
занизали се дните напред.
И малкото му детско сърчице
забило като в истинско момче.
И четейки тези редове,
искам от мен да разбере,
че е мойто слънчице -
че топли дните ми
и радва очите ми,
и не само в този ден
е обичан от мен!
А сега аз му казвам
"ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН"
с много целувки от мен!
© Мариета Йорданова Всички права запазени