Моето слънчице

Живял е нявга мъничък герой,

Велико се наричал той -

самичък бил, със мъничко сърце,

русичък и с детско личице.

Растял Велико малък хулиган,

катерел се и падал,

ритал топка с плам.

Жулел колена, трошил стъкла,

с фунийки стрелял,

глътнал чак тръба...

Копнеел той за свобода,

пари и мацки, за добра храна,

не бил ловец или рибар,

но на купоните бил цар.

Обходил много кръчми, механи,

барове и клубове,

трошил пари

с приятели добри.

И вкъщи кротко не седял -

с компанията шумна пил и ял -

и след кюфтета и мезета

среднощно къпали се мацки и момчета.

Почти без сън, със раница в ръка

отивал той на работа сега,

със четки и мечета той творил,

с кореселина се измивал,  да не се върти.

Но нещо не било като преди,

струпали се грижи и беди,

стихнали купоните

и срещите с приятели добри.

Избягал наш Велико в гъстите гори

далече - чак в Разлог отворил магазин

за лакове, бои и мебели добри.

Обаче - кризата му с криза

сложила край на круиза

и след размисли и тежки дни,

край на магазинчето, уви!

И така Велико почнал нови дни,

със новата приятелка

и със съветите

на книгите добри.

Намерил ново русло на живот,

научил се от соло да свири в дует

и така и леко, и повече трудно

занизали се дните напред.

И  малкото му детско сърчице

забило като в истинско момче.

И четейки  тези редове,

искам от мен да разбере,

че е мойто слънчице -

че топли дните ми

и радва очите ми,

и не само в този ден

е обичан от мен!

А сега аз му казвам

"ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН"

с много целувки от мен!