Моето сърце

10 ene 2012, 15:00

Poesía

695 0 5

Наричам те черупка празна,

мое вкаменено сърчице.

Ти, пустиня еднообразна,

на сълзи предвестнице.

Огъня, който в мен гореше,

го чувствам толкова далечен.

Нищо не е както беше -

ледът превръща се във вечен...

Настъпи нощ безкрайна

и открадна моите мечти.

Самотата стана трайна,

част от мене е почти.

Тъй живея ден след ден,

мислейки, че съм добре,

на лъжите си във плен -

оковавам своето сърце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.