Моето сърце
Наричам те черупка празна,
мое вкаменено сърчице.
Ти, пустиня еднообразна,
на сълзи предвестнице.
Огъня, който в мен гореше,
го чувствам толкова далечен.
Нищо не е както беше -
ледът превръща се във вечен...
Настъпи нощ безкрайна
и открадна моите мечти.
Самотата стана трайна,
част от мене е почти.
Тъй живея ден след ден,
мислейки, че съм добре,
на лъжите си във плен -
оковавам своето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Косара Маринова Всички права запазени
