Моето сърце

10.01.2012 г., 15:00 ч.

Поезия

687 0 5

Наричам те черупка празна,

мое вкаменено сърчице.

Ти, пустиня еднообразна,

на сълзи предвестнице.

Огъня, който в мен гореше,

го чувствам толкова далечен.

Нищо не е както беше -

ледът превръща се във вечен...

Настъпи нощ безкрайна

и открадна моите мечти.

Самотата стана трайна,

част от мене е почти.

Тъй живея ден след ден,

мислейки, че съм добре,

на лъжите си във плен -

оковавам своето сърце.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.