Наричам те черупка празна,
мое вкаменено сърчице.
Ти, пустиня еднообразна,
на сълзи предвестнице.
Огъня, който в мен гореше,
го чувствам толкова далечен.
Нищо не е както беше -
ледът превръща се във вечен...
Настъпи нощ безкрайна
и открадна моите мечти.
Самотата стана трайна,
част от мене е почти.
Тъй живея ден след ден,
мислейки, че съм добре,
на лъжите си във плен -
оковавам своето сърце.
© Косара Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
