11 sept 2012, 10:33

Моето сърце

756 1 2

В мъничка кутийка

аз скрих моето сърце.

То е толкоз натъжено,

че затупка  кат' звънче.

 

От поредната измама

то не се съвзе...

И какво ли ми остана?

Мъката, с  хладните ръце.

 

Аз търся в самотата  теб, далечен,

че ти за мен единствен кът ми бе.

И любовта ми, безкористна, голяма,

у теб завършва звездния си път.

 

За двама ни време не остана.

Животът лети и не пита.

За спокойствие плаче душата

и милата, вярната дума.

 

 

 

 

 

.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...