11 sept 2012, 10:33

Моето сърце

757 1 2

В мъничка кутийка

аз скрих моето сърце.

То е толкоз натъжено,

че затупка  кат' звънче.

 

От поредната измама

то не се съвзе...

И какво ли ми остана?

Мъката, с  хладните ръце.

 

Аз търся в самотата  теб, далечен,

че ти за мен единствен кът ми бе.

И любовта ми, безкористна, голяма,

у теб завършва звездния си път.

 

За двама ни време не остана.

Животът лети и не пита.

За спокойствие плаче душата

и милата, вярната дума.

 

 

 

 

 

.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...