Sep 11, 2012, 10:33 AM

Моето сърце

  Poetry » Love
753 1 2

В мъничка кутийка

аз скрих моето сърце.

То е толкоз натъжено,

че затупка  кат' звънче.

 

От поредната измама

то не се съвзе...

И какво ли ми остана?

Мъката, с  хладните ръце.

 

Аз търся в самотата  теб, далечен,

че ти за мен единствен кът ми бе.

И любовта ми, безкористна, голяма,

у теб завършва звездния си път.

 

За двама ни време не остана.

Животът лети и не пита.

За спокойствие плаче душата

и милата, вярната дума.

 

 

 

 

 

.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...