11 сент. 2012 г., 10:33

Моето сърце

760 1 2

В мъничка кутийка

аз скрих моето сърце.

То е толкоз натъжено,

че затупка  кат' звънче.

 

От поредната измама

то не се съвзе...

И какво ли ми остана?

Мъката, с  хладните ръце.

 

Аз търся в самотата  теб, далечен,

че ти за мен единствен кът ми бе.

И любовта ми, безкористна, голяма,

у теб завършва звездния си път.

 

За двама ни време не остана.

Животът лети и не пита.

За спокойствие плаче душата

и милата, вярната дума.

 

 

 

 

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...