11 сент. 2012 г., 10:33

Моето сърце

761 1 2

В мъничка кутийка

аз скрих моето сърце.

То е толкоз натъжено,

че затупка  кат' звънче.

 

От поредната измама

то не се съвзе...

И какво ли ми остана?

Мъката, с  хладните ръце.

 

Аз търся в самотата  теб, далечен,

че ти за мен единствен кът ми бе.

И любовта ми, безкористна, голяма,

у теб завършва звездния си път.

 

За двама ни време не остана.

Животът лети и не пита.

За спокойствие плаче душата

и милата, вярната дума.

 

 

 

 

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...