Моето сърце
В мъничка кутийка
аз скрих моето сърце.
То е толкоз натъжено,
че затупка кат' звънче.
От поредната измама
то не се съвзе...
И какво ли ми остана?
Мъката, с хладните ръце.
Аз търся в самотата теб, далечен,
че ти за мен единствен кът ми бе.
И любовта ми, безкористна, голяма,
у теб завършва звездния си път.
За двама ни време не остана.
Животът лети и не пита.
За спокойствие плаче душата
и милата, вярната дума.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
