Моето ТИ
Моето ТИ
Ти ме караш да настръхвам,да трептя,
както трепти струната на китарата -
под пръстите ти.
Сякаш усещам допира на козина,
на мека вълча козина, която ме подлудява.
Но аз не искам да чувствам вълка,
не искам неговия допир -
искам твоя!
Искам да се стичаш по устните ми,
да усещам вкуса ти, вкуса на течен шоколад.
Този шоколад, който ме кара да си спомням,
да си спомням за врабчетата -
и снежинките по тях,
за усмивката ти, зелените очи,
очи, в които виждам слънчевите, моите слънчеви лъчи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados
