Feb 8, 2011, 4:31 PM

Моето ТИ

  Poetry » Love
1.7K 1 2

Моето ТИ

Ти ме караш да настръхвам,да трептя,

както трепти струната на китарата -

                                          под пръстите ти.

Сякаш усещам допира на козина,

на мека вълча козина, която ме подлудява.

Но аз не искам да чувствам вълка,

не искам неговия допир -

                                искам твоя!

Искам да се стичаш по устните ми,

да усещам вкуса ти, вкуса на течен шоколад.

 

Този шоколад, който ме кара да си спомням,

да си спомням за врабчетата -

                                     и снежинките по тях,

за усмивката ти, зелените очи,

очи, в които виждам слънчевите, моите слънчеви лъчи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...