31 jul 2009, 13:26

Мога!

  Poesía
636 0 2

Живот -

стихиен!

Тъмна чаша вино.

От дяволското.

Опиум - за двама.

И може би

така ще си замина -

в прегръдката

на дълъг миг -

измамен...

За кой ли път

Душата ми узряла

утихва в сянка -

като за пред сбогом.

За да се вдигне -

лъч сребристобяло.

И възкресена -

да изригне в Огън.

Да литне -

след илюзия поредна.

Да тръпне -

непокорна.

В изнемога.

И -

нека да съм

скитница последна.

Да ви обичам още мога.

Мога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...