dv5 (Донка Василева) dv5 (Донка Василева)
3 110
31 jul 2009, 13:26

Мога!

  Poesía
632 0 2

Живот -

стихиен!

Тъмна чаша вино.

От дяволското.

Опиум - за двама.

И може би

така ще си замина -

в прегръдката

на дълъг миг -

измамен...

За кой ли път

Душата ми узряла

утихва в сянка -

като за пред сбогом.

За да се вдигне -

лъч сребристобяло.

И възкресена -

да изригне в Огън.

Да литне -

след илюзия поредна.

Да тръпне -

непокорна.

В изнемога.

И -

нека да съм

скитница последна.

Да ви обичам още мога.

Мога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0