Мога!
Живот -
стихиен!
Тъмна чаша вино.
От дяволското.
Опиум - за двама.
И може би
така ще си замина -
в прегръдката
на дълъг миг -
измамен...
За кой ли път
Душата ми узряла
утихва в сянка -
като за пред сбогом.
За да се вдигне -
лъч сребристобяло.
И възкресена -
да изригне в Огън.
Да литне -
след илюзия поредна.
Да тръпне -
непокорна.
В изнемога.
И -
нека да съм
скитница последна.
Да ви обичам още мога.
Мога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
