Живот -
стихиен!
Тъмна чаша вино.
От дяволското.
Опиум - за двама.
И може би
така ще си замина -
в прегръдката
на дълъг миг -
измамен...
За кой ли път
Душата ми узряла
утихва в сянка -
като за пред сбогом.
За да се вдигне -
лъч сребристобяло.
И възкресена -
да изригне в Огън.
Да литне -
след илюзия поредна.
Да тръпне -
непокорна.
В изнемога.
И -
нека да съм
скитница последна.
Да ви обичам още мога.
Мога!
© Донка Василева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
