Мога

17 feb 2013, 20:00

Poesía » De amor

597 0 3

Мога облаче с ръка да пипна,

мога щъркела да приземя до нас,

мога вятъра с дъжда да викна,

но да спра сърцето си до тебе,

не успях.

Имам остри нокти и кама на устни,

имам сто рецепти за магии чудни,

имам светове от полюси и паралели,

но си нямам мъжко рамо – дом да бъде

при неверие.

Меки ми са чувствата, постелята,

меки длани галят ми ръцете,

меки са въздишките, копнежите,

ала теб те няма, щом вечерницата

пак изгрее.

Зимата догонва пролетта и лятото,

тъжната земя с кокиче се закичва

и небето слънчево се смее цялото –

аз, сама, без вятър, няма към кого

да тичам.

Розата – уханна, горда, ничия,

може да привика славея.Може да се слеят,

може зов да има. Песен да изпеят,

но коварен плен – тя, бодливата,

той – с криле е...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

myworld (Аз)

2013-11-03T16:07:36+02:00

Мога облаче с ръка да пипна,

мога щъркела да приземя до нас,

мога вятъра с дъжда да викна,

но да спра сърцето си до тебе,

не успях.

Това е то, цял един свят! Поздравявам те!
svetlamila (Светла)

2013-02-25T16:42:27+02:00

Поздрав, Злати!
http://www.youtube.com/watch?v=W8y82gvz2gw
radiola (Рада Димова)

2013-02-17T22:22:37+02:00

Намери някой и го разтопи,защото можеш...