22 jun 2017, 10:51

Мога ли да ти дишам в ръцете? 

  Poesía » Verso libre
402 4 6

Пленено ли е лятото 

в душите,

или пробива сенките 

с вулкани?

Паднала в бездната 

нежност ще викне,

осъзнала,

че не сънува.

Мога ли да ти дишам

в ръцете,

да ги поемам 

като грешница – нафора?

Всичко, което обичам,

е тихо.

Към дъждовете 

измерваме крачици.

Капките ще блестят 

по усмивката.

Лекичко 

ще присвиеш очите.

Как бих искала да ги видя!

Погледът е присъствие 

без разстояние.

Пияни минути залеза пият.

Мое топло, 

незаконно слънчице,

имам право на крепост,

в която твоя и гола

да разбера,

че отровата на мъдростта

невидими ще ни направи.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Есинко!
  • Страхотно!
  • е, НЯКОИ ИСКАТ ДА са НЕВИДИМИ ,СВЕТ!
    благодаря ви за прочитите и добрата дума...за отделеното време от сърце, приятели!
  • Искрено, написано с майсторско перо! Поздрави, Райна.!
  • Можеш!...
    : )
  • Знаеш, че съм ти фен. Такава рядка оригиналност и стил ми въздействат силно! Поздрав!
Propuestas
: ??:??