Сърцето ми на парченца разкъса,
душата ми със земята сравни.
Ръцете треперят, търсейки ножа,
а лицето ми е обляно в сълзи.
Намерих ножа... и го оставих на място,
не, аз не заслужавам това.
Загубих те - вече е ясно,
трябва напред да продължа!
Но искрица надежда блещука в сърцето,
надеждата умира последна - нали казват така?
Сълзите горещи стичат се по лицето.
Но мога без тебе! Мога сама!