21 oct 2008, 10:09

Мога сама!

  Poesía
615 0 1
Сърцето ми на парченца разкъса,
душата ми със земята сравни.
Ръцете треперят, търсейки ножа,
а лицето ми е обляно в сълзи.
Намерих ножа... и го оставих на място,
не, аз не заслужавам това.
Загубих те - вече  е ясно,
трябва напред да продължа!
Но искрица надежда блещука в сърцето,
надеждата умира последна - нали казват така?
Сълзите горещи стичат се по лицето.
Но мога без тебе! Мога сама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сладурркатта Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...