21 окт. 2008 г., 10:09

Мога сама!

616 0 1
Сърцето ми на парченца разкъса,
душата ми със земята сравни.
Ръцете треперят, търсейки ножа,
а лицето ми е обляно в сълзи.
Намерих ножа... и го оставих на място,
не, аз не заслужавам това.
Загубих те - вече  е ясно,
трябва напред да продължа!
Но искрица надежда блещука в сърцето,
надеждата умира последна - нали казват така?
Сълзите горещи стичат се по лицето.
Но мога без тебе! Мога сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сладурркатта Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...