Мои мигове - буйни коне,
със развети от вятъра гриви,
вас ви времето алчно краде
и превръща във спомени свидни.
Вас ви блъскат и огън, и студ,
и отнася пожар недолюбен,
после следващи в пагубен смут
ме приветстват из път непринуден.
Мои чувства в безликия ден,
не забивайте нокти орлови!
Тези спомени, свидни за мен,
са красили живота ми с обич. ...