6 abr 2008, 10:03

Мои мигове - буйни коне

  Poesía » Otra
876 0 7
Мои мигове - буйни коне,
със развети от вятъра гриви,
вас ви времето алчно краде
и превръща във спомени свидни.

Вас ви блъскат и огън, и студ,
и отнася пожар недолюбен,
после следващи в пагубен смут
ме приветстват из път непринуден.

Мои чувства в безликия ден,
не забивайте нокти орлови!
Тези спомени, свидни за мен,
са красили живота ми с обич.

Всеки миг е във мене пулсирал
като трепкаща, малка звезда
и сълзата в очите ми сбирал,
и оставил в душата следа.

Но един заблестял е над всички
и живее в сърцето ми там -
дето клони зелени разлистил,
следва дните ми с тиха печал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мои мигове - буйни коне,
    със развети от вятъра гриви,
    вас ви времето алчно краде
    и превръща във спомени свидни.

    Как си го казала, Роси!
  • Благодаря ви за коментарите, момичета...!
    Цвети...Най-интересното в поезията е, че читателят никога не знае какво точно е имал предвид авторът с написването на даден текст.

















  • "и ще препускаме до безсъзнание,
    като възбудени от вятъра коне
    в най-чувствената, ароматна лятна нощ."

    Танче (tanq_mezeva (Таня Мезева)), че те най-красивите спомени (пък и мечти) са такива, именно защото са неопитомени...
    И май именно те ни крепят по трасето...
    Много харесах стиха.


    ПП: А финала е много интересен. Всеки може да му придаде смисъл според собствената си емоция. Интересно ми е Роси какъв е твоя най-блестящ спомен. Честно да си призная не успях да го разгадая...
  • Благодаря ти за чувствата в които
    се намирам и аз в момента, прекрасно е,
    прегръщам те мила!!!!
  • Браво и от мен, Роси!
    Да, миговете препускат като буйни коне.
    Де да можехме, поне най-красивите да опитомим и задържим!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...