6 abr 2008, 10:03

Мои мигове - буйни коне

  Poesía » Otra
882 0 7
Мои мигове - буйни коне,
със развети от вятъра гриви,
вас ви времето алчно краде
и превръща във спомени свидни.

Вас ви блъскат и огън, и студ,
и отнася пожар недолюбен,
после следващи в пагубен смут
ме приветстват из път непринуден.

Мои чувства в безликия ден,
не забивайте нокти орлови!
Тези спомени, свидни за мен,
са красили живота ми с обич.

Всеки миг е във мене пулсирал
като трепкаща, малка звезда
и сълзата в очите ми сбирал,
и оставил в душата следа.

Но един заблестял е над всички
и живее в сърцето ми там -
дето клони зелени разлистил,
следва дните ми с тиха печал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мои мигове - буйни коне,
    със развети от вятъра гриви,
    вас ви времето алчно краде
    и превръща във спомени свидни.

    Как си го казала, Роси!
  • Благодаря ви за коментарите, момичета...!
    Цвети...Най-интересното в поезията е, че читателят никога не знае какво точно е имал предвид авторът с написването на даден текст.

















  • "и ще препускаме до безсъзнание,
    като възбудени от вятъра коне
    в най-чувствената, ароматна лятна нощ."

    Танче (tanq_mezeva (Таня Мезева)), че те най-красивите спомени (пък и мечти) са такива, именно защото са неопитомени...
    И май именно те ни крепят по трасето...
    Много харесах стиха.


    ПП: А финала е много интересен. Всеки може да му придаде смисъл според собствената си емоция. Интересно ми е Роси какъв е твоя най-блестящ спомен. Честно да си призная не успях да го разгадая...
  • Благодаря ти за чувствата в които
    се намирам и аз в момента, прекрасно е,
    прегръщам те мила!!!!
  • Браво и от мен, Роси!
    Да, миговете препускат като буйни коне.
    Де да можехме, поне най-красивите да опитомим и задържим!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...