Мои мигове - буйни коне
Мои мигове - буйни коне,
със развети от вятъра гриви,
вас ви времето алчно краде
и превръща във спомени свидни.
Вас ви блъскат и огън, и студ,
и отнася пожар недолюбен,
после следващи в пагубен смут
ме приветстват из път непринуден.
Мои чувства в безликия ден,
не забивайте нокти орлови!
Тези спомени, свидни за мен,
са красили живота ми с обич.
Всеки миг е във мене пулсирал
като трепкаща, малка звезда
и сълзата в очите ми сбирал,
и оставил в душата следа.
Но един заблестял е над всички
и живее в сърцето ми там -
дето клони зелени разлистил,
следва дните ми с тиха печал.
със развети от вятъра гриви,
вас ви времето алчно краде
и превръща във спомени свидни.
Вас ви блъскат и огън, и студ,
и отнася пожар недолюбен,
после следващи в пагубен смут
ме приветстват из път непринуден.
Мои чувства в безликия ден,
не забивайте нокти орлови!
Тези спомени, свидни за мен,
са красили живота ми с обич.
Всеки миг е във мене пулсирал
като трепкаща, малка звезда
и сълзата в очите ми сбирал,
и оставил в душата следа.
Но един заблестял е над всички
и живее в сърцето ми там -
дето клони зелени разлистил,
следва дните ми с тиха печал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
