9 mar 2017, 23:59

Мои сутрини

  Poesía
843 1 2

Мои сутрини, мои вдовици,

със воали от черни мъгли,

като есенно ято от птици,

като майчини, кротки сълзи.

 

Аз ви крия ревниво във пазвата,

мои зрели, до черно череши,

мои сутрини, мои неверници,

със коси – ветрове, неразресани...

 

И ви търся и чакам и вярвам,

да сте бременни с нови надежди,

мои сутрини – сякаш сте вречени,

на тъгите, неслуките брежни...

 

Ще напиша за вас редовете си

и за обич ще паля свещици...

мои сутрини, ялови спомени,

моя ден ви превръща в старици...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...