9 mar 2017, 23:59

Мои сутрини

  Poesía
846 1 2

Мои сутрини, мои вдовици,

със воали от черни мъгли,

като есенно ято от птици,

като майчини, кротки сълзи.

 

Аз ви крия ревниво във пазвата,

мои зрели, до черно череши,

мои сутрини, мои неверници,

със коси – ветрове, неразресани...

 

И ви търся и чакам и вярвам,

да сте бременни с нови надежди,

мои сутрини – сякаш сте вречени,

на тъгите, неслуките брежни...

 

Ще напиша за вас редовете си

и за обич ще паля свещици...

мои сутрини, ялови спомени,

моя ден ви превръща в старици...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...