9 mar 2017, 23:59

Мои сутрини

  Poesía
848 1 2

Мои сутрини, мои вдовици,

със воали от черни мъгли,

като есенно ято от птици,

като майчини, кротки сълзи.

 

Аз ви крия ревниво във пазвата,

мои зрели, до черно череши,

мои сутрини, мои неверници,

със коси – ветрове, неразресани...

 

И ви търся и чакам и вярвам,

да сте бременни с нови надежди,

мои сутрини – сякаш сте вречени,

на тъгите, неслуките брежни...

 

Ще напиша за вас редовете си

и за обич ще паля свещици...

мои сутрини, ялови спомени,

моя ден ви превръща в старици...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...