Мои сутрини, мои вдовици,
със воали от черни мъгли,
като есенно ято от птици,
като майчини, кротки сълзи.
Аз ви крия ревниво във пазвата,
мои зрели, до черно череши,
мои сутрини, мои неверници,
със коси – ветрове, неразресани...
И ви търся и чакам и вярвам,
да сте бременни с нови надежди,
мои сутрини – сякаш сте вречени,
на тъгите, неслуките брежни... ...