Мои сутрини
Мои сутрини, мои вдовици,
със воали от черни мъгли,
като есенно ято от птици,
като майчини, кротки сълзи.
Аз ви крия ревниво във пазвата,
мои зрели, до черно череши,
мои сутрини, мои неверници,
със коси – ветрове, неразресани...
И ви търся и чакам и вярвам,
да сте бременни с нови надежди,
мои сутрини – сякаш сте вречени,
на тъгите, неслуките брежни...
Ще напиша за вас редовете си
и за обич ще паля свещици...
мои сутрини, ялови спомени,
моя ден ви превръща в старици...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Илиева Все права защищены
