9 мар. 2017 г., 23:59

Мои сутрини

847 1 2

Мои сутрини, мои вдовици,

със воали от черни мъгли,

като есенно ято от птици,

като майчини, кротки сълзи.

 

Аз ви крия ревниво във пазвата,

мои зрели, до черно череши,

мои сутрини, мои неверници,

със коси – ветрове, неразресани...

 

И ви търся и чакам и вярвам,

да сте бременни с нови надежди,

мои сутрини – сякаш сте вречени,

на тъгите, неслуките брежни...

 

Ще напиша за вас редовете си

и за обич ще паля свещици...

мои сутрини, ялови спомени,

моя ден ви превръща в старици...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...