Mar 9, 2017, 11:59 PM

Мои сутрини

  Poetry
850 1 2

Мои сутрини, мои вдовици,

със воали от черни мъгли,

като есенно ято от птици,

като майчини, кротки сълзи.

 

Аз ви крия ревниво във пазвата,

мои зрели, до черно череши,

мои сутрини, мои неверници,

със коси – ветрове, неразресани...

 

И ви търся и чакам и вярвам,

да сте бременни с нови надежди,

мои сутрини – сякаш сте вречени,

на тъгите, неслуките брежни...

 

Ще напиша за вас редовете си

и за обич ще паля свещици...

мои сутрини, ялови спомени,

моя ден ви превръща в старици...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...