Ще ми върнеш ли, Боже, годините - синя идилия?
Остарялото в мен да младее дори до момче.
И когато ме питат: Реката от скърби изпи ли я?
- да се скрия без отговор с вяра на малко врабче.
Аз си търся простора - не онзи, пределно високия,
но връвта, на която простираше мама пране.
И мечтите желая си - не като клипове в "Нокия",
но онези, в които прежулих ръце, колене...
Искам сутрин на вирчето, с нежния дъх на салкъмите.
Или вечер на кино с машината, дето бръмчи.
Дай ми сините гуменки... Даже на дядо налъмите.
Дай ми тези, изгубени в детството, мои очи. ...